Имаш само един живот!

Оказване на първа долекарска помощ



ГЛАВНО ПРАВИЛО:
АКО НЕ ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ НЕ ПРАВЕТЕ НИЩО!

Преди да предприемете каквото и да е, ако имате възможност се консултирайте с медицинско лице. Дори и съвет по телефона или радиостанцията може да бъде животоспасяващ. Винаги, когато има възможност се обръщайте към квалифициран медицински персонал. Предприемайте действия само ако няма никаква възможност да повикате бърза помощ или през времето докато тя дойде и то само ако сте уверени, че знаете добре какво правите.

Първата помощ не е точна наука. Това е непосредствената грижа, следваща какъвто и да е вид медицинско извънредно положение. Дори и да не сте уверени, че болестта или нараняването заплашват живота на пострадалия, незабавно извикайте бърза помощ. Не отлагайте търсенето на спешна медицинска помощ. Ако ви се наложи да поддържате живота на пострадалия докато пристигне медицинска помощ, следвайте следните основни правила:

Позиция на пострадалия:

Ако имате подозрения, че пострадалия е наранен в областта на главата, шията или гръбнака, не го местете, без да е наложително, при положение, че диша свободно и не е непосредствено застрашен. Ако пострадалия диша и е в безсъзнание, а вие сте сами и трябва да търсите помощ, поставете го на една страна, като го осигурете в стабилно положение. Обръщайте пострадалия на другата му страна на всеки 30 минути.

Дишане:

Ако пострадалия престане да диша поради каквато и да е причина, той трябва да получи кислород в белите дробове в рамките на четири минути, за да се избегне увреждане на мозъка. Ако пострадалия не е претърпял травма, например след падане или автомобилна катастрофа, започнете с освобождаване на дихателните пътища като повдигнете брадичката и наклоните главата назад. Направете две пълни изкуствени вдишвания като се съобразите с възрастта на пострадалия. Ако е дете на възраст между 1 и 8год., направете две по-малки вдишвания. Ако пострадалия е бебе, направете едно кратко вдишване.
Ако пострадалия е с травма, не наклонявайте брадичката; преместете долната челюст напред и направете изкуствено дишане. Не се опитвайте да разтваряте челюстите с каквито и да са механични предмети!
За възрастен, правете 1 вдишване на всеки 5 сек. За деца под осем години и за бебета правете 1 вдишване на всеки 3 секунди. Нормалния ритъм на дишане е от 20 до 12 пъти на минута за възрастен, и 20 пъти на минута за деца и новородени.

Задушаване, тежко задавяне и попадане на чуждо тяло в дихателните пътища:

Ако пострадалия не може да кашля, говори или диша, но е все още в съзнание:
1. Увийте ръцете си около кръста му откъм гърба.
2. Поставете едната си ръка над пъпа и под ребрата му, като палеца ви е свит и е насочен навътре под неговата гръдна кост.
3. Поставете другата си ръка над първата и притиснете коремната област силно навътре и нагоре докато пострадалия започне да диша.
Ако жертвата е в безсъзнание, опитайте горе описаната процедура два пъти. Ако пострадалия не поеме въздух, наклонете отново назад и опитайте отново. Ако отново не започне да диша, започнете изкуствено дишане със сърдечен масаж. (Скоростта е 15 сърдечни компресии на 2 вдишвания за възрастен и 5:1 за деца на възраст от 1 до 8 години) Всеки път, когато правите вдишване оглеждайте устата на пострадалия за възможни предмети и ги отстранете преди да приложите следващо вдишване. Повтаряйте процедурата докато дишането се възобнови.

Спиране на сърцето:

При спиране на сърцето първото, което можете да направите е силен удар с юмрук в областта на сърдечния мускул. Веднага отстранете всички стягащи дрехи и осигурете достъп на свеж въздух.
Ако пострадалия няма пулс веднага започнете сърдечен масаж с изкуствено дишане. Ритъма за възрастен е на 30:2, а за дете и новородено 5:1. Не спирайте до идването на помощ!

Кръвотечение:

Сложете си латексови ръкавици (желателно стерилни). Правете следното в указания ред:
1. Притиснете раната с най-чистия ви достъпен материал (най-подходящи са стерилни марли).
2. Ако кръвотечението се забавя, но не спира, приложете още превръзки отгоре.
3. Ако кръвотечението не спира, повдигнете крайникът.
4. Ако кръвотечението все още не спира, наложете превръзка с натиск, вържете превръзката здраво, но без да спирате кръвообращението. Поддържайте крайникът издигнат.
5. Ако кръвотечението въпреки горните действия не спира, натиснете на артерията в горната част на ръката или бедрената артерия в слабините.
Ако раната е малка, след като кръвотечението спре, измийте областта и превържете с бинт или стерилна превръзка. Опитайте да не пипате раната директно, за да я предпазите от инфекция. Никога не трийте или търкайте по раната.
При силно кръвотечение можете да приложите стегнат турникет, който да блокира разкъсана артерия или вена или и двете. Прилагайте стегнатия турникет особено внимателно, ако има разкъсване и на артерията и на вената. Неумело поставен турникет може да влоши положението. Използване на стегнат турникет е допустимо само и единствено, ако сте добре запознати с техниката на използване и сте в състояние да прецените как, къде и за колко време да го поставите.

Шок:

Дори и при незначителни наранявания, изгаряния или други причини довели до шок той може да бъде живото-застрашаващ. Веднага потърсете медицинска помощ. Симптомите са: охлаждане, студена и влажна кожа, плитко дишане, повдигане, безпокойство. Поставете пострадалия по гръб и повдигнете краката му на височина около 25-30см. Покрийте тялото и го поддържайте топло. Ако пострадалия е в съзнание и е способен да гълта, дайте му течности. Ако е необходимо третирайте като при спиране на сърце или дишане.

Отравяне:

Ако пострадалия е глътнал отрова, поддържайте дишането и третирайте като за шок. Веднага потърсете медицинска помощ. Не давайте течности! Причинете повръщане, или давайте противоотрова, за която не са необходими специфични инструкции от доктор.
Ако отровата е вдишана, закарайте незабавно пострадалия на чист въздух. Позвънете веднага на бърза помощ. Поддържайте свежия въздух в помещението и дишането на пострадалия. Поддържайте го спокоен и загрят. Ако можете запазете от погълнатото за информация на токсиколога.

Първа помощ при ухапване

Ухапвания от домашни животни обикновено причиняват разкъсано-контузни рани. Третирането им е както при обикновени рани. По-особени са ухапванията от змия и насекоми.
Ухапване от змия.
При ухапване от змия на кожата се виждат две кървавочервени точки. Особено опасни за човека са ухапванията от пепелянка и усойница.
Признаците на ухапване са:
силна болка на мястото на ухапване, оток, който може да обхване целия крайник, отпадналост, главоболие, чувство на страх, гадене, повръщане, затруднено дишане, ускоряване на пулса, спадане на артериалното налягане.
Първата долекарска помощ се състои в следното:
1. Над ухапаното място се прави пристягаща превръзка;
2. Раната се изтисква или се разрязва с нож на дълбочина 1-2 см;
3. След това раната се превръзва с марля или кърпа, напоени със спирт или амонячна вода;
4. Крайникът се обездвижва, тъй като движението усилва резорбцията на отровата;
5. Върху превръзката на раната се поставя лед.
Пострадалият незабавно се транспортира до медицинско заведение за по-нататъшно лечебно третиране, вкл. инжектиране на противозмийски серум.
Ухапване от насекоми
Най-чести са ухапванията от паяци, оси и пчели. При ухапвания от насекоми се усеща силна пареща болка, зачервяване и оток на ухапаното място, като е възможна и алергична реакция /сърбеж, обрив, оток по клепачите/.
При ухапване от насекомо трябва да се извади жилото чрез изтискване. Мястото се разтрива с течен амоняк или смес от течен амоняк и олио, и се поставят студени компреси.
При потежки случаи пострадалият се насочва към медицинско заведение.


Изгаряния:

Изгарянията могат да бъдат смъртоносни! Вашият първи приоритет е да осигурите достъп на свеж въздух и да поддържате въздушния поток. Третирайте пострадалия като за шок! Веднага извикайте специализирана медицинска помощ.
Топлинни изгаряния на кожата: Облейте веднага с хладка течаща вода (не ледена) за около 15 минути. Ако изгарянето е първа степен (зачервено) или втора степен (с мехури) и е по-малко от 5% от тялото, покрийте със суха стерилна превръзка. Ако изгарянето е трета степен (овъглено) или е над 5% от обема на кожата, третирайте пострадалия като при шок и незабавно го транспортирайте към специализирано болнично заведение. Преценете площта на изгарянето като имате в предвид, че дланта на пострадалия заедно с пръстите е ~1% от общата площ на кожата му.
Химически изгаряния по кожата: Започнете веднага да обливате мястото с обилно количество хладка (не ледена) вода за не по-малко от 15 минути. Покрийте със стерилна превръзка, и транспортирайте пострадалия до специализирана медицинска помощ. Не използвайте мехлеми или каквито и да е лекарства.
Изгаряния на очите: Мокрете очите с хладка, течаща вода в продължение поне на 15 минути. Сложете върху затвореното око превръзка и транспортирайте пострадалия до болнично заведение по най-бързия начин.
Електрически изгаряния: Уверете се, че мястото на произшествието е безопасно. Спрете електрическото захранване преди да пристъпите към първа помощ. Огледайте пострадалия за отворени рани. Ако няма пулс започнете сърдечен масаж и изкуствено дишане. Веднага повикайте специализирана медицинска помощ.
При наличие на мехури те не трябва да се разкъсват поради опасност от инфекция!

Счупвания, навяхвания и размествания:

Симптоми: Болка или подутина в областта на нараняването, деформации на костта, значителни подутини, промяна в цвета на кожата поради вътрешни кръвоизливи.

Не местете пострадалия освен, ако не е в пряка опасност. Ако се наложи преместване се стремете положението на тялото, крайниците и главата да бъде естествено и го дръжте по гръб.Не се опитвайте да намествате счупване или друго механично нараняване. Шинирайте съответния крайник като се стремите да не променяте положението му и не позволявайте неговото движение. Контролирайте кръвотечението, ако има такова. Можете да приложите лед върху подутината. Третирайте за като за шок! Пострадалия е възможно да има сериозни вътрешни наранявания и/или кръвоизливи. Потърсете спешна медицинска помощ.

При подозрение за травма в областта на шията или гръбнака: Не позволявайте разместване, прегъване или каквито и да са движения в областта на шията и гръбначния стълб. Придържайте главата му неподвижна и не позволявайте никакво движение докато не пристигне медицинската помощ.

Първа помощ при слънчев и топлинен удар

Топлинен удар се получава при работа в топли и влажни помещения. При задушно време и висока влажност на въздуха на открито също може да се получи топлинен удар. При такива условия се затруднява отделянето на топлина от организма към околната среда.
Предразполагащи моменти са: усилена физическа работа при пълен стомах, употреба на алкохол, носене на дебели и затворени дрехи, налични заболявания /сърдечно-съдови, затлъстяване/.
Признаците на слънчев и топлинен удар са сходни. Налице са главоболие, зачервяване на лицето, обилно изпотяване, ускорено и затруднено дишане, отпадналост, гадене или повръщане, световъртеж и бучене в ушите. При по-тежки форми настъпват загуба на съзнанието, халюцинации и гърчове.

Първата помощ при топлинен или слънчев удар трябва да се окаже бързо, независимо от степента на увреждане. Пострадалият се пренася на хладно, сенчесто и проветриво място. Дрехите му се разхлабват, той се напръсква с вода, на главата му се поставя студен компрес. Мокри кърпи се поставят и на гърдите, корема и гърба и му се дава да пие студена вода. При загуба на съзнание и спиране на дишането и сърдечната дейност се прави изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.
Пострадалият се транспортира в лежащо състояние до медицинско заведение.
За предпазване от слънчев и топлинен удар трябва да се избягва продължителна работа на слънце без шапка, да не се започва работа веднага след нахранване и да се поглъщат достатъчно хладни течности.

Преохлаждане (хипотермия):

Симптоми: треперене, вцепененост на пръстите на крайниците, частична загуба на съзнание, лоша координация, затруднен говор.

Третиране: махнете каквото и да е мокро облекло. Дръжте се с пострадалия много внимателно. Покрийте го с топли одеяла. В никакъв случай не търкайте или разтривайте ръцете и краката му, за да избегнете допълнителни наранявания.

Припадъци:

Ако жертвата има апоплектични припадъци, не удържайте човека и не поставяйте каквото и да е в устата му. Предпазете главата и крайниците на страдащия от удар в околните предмети като използвате възглавници. След преминаване на припадъка завъртете човека на една страна, за да избегнете задушаване. Извикайте медицинска помощ.

При продължителен престой на човек в задушно помещение, внезапно настъпила болка при травма, внезапна уплаха, рязка промяна в положението на тялото може да настъпи внезапен отток на кръв от главния мозък и загуба на съзнанието, което се нарича припадане. При загуба на съзнанието човек усеща притъмняване пред очите, световъртеж, шум в ушите. Той се оплаква от тежест, пребледнява, дишането става повърхностно, пулсът отслабва, появява се студена пот и студенина по крайниците.
Първата долекарска помощ се състои в следното:
1. Разхлабват се дрехите около гръдния кош, осигурява се приток на свеж въздух;
2. Главата се поставя на ниско;
3. На пострадалия може да се даде да помирише амоняк. Тези мерки способствуват за увеличаване на притока на кръв към главния мозък, възвръщат съзнанието и припадането бързо преминава. Пострадалият обаче не бива бързо да се изправя. Желателно е той да полежи един час след възстановяване на съзнанието. При припадането загубата на съзнание е кратка.
При редица тежки заболявания може да настъпи продължителна загуба на съзнанието, на пр. при мозъчен кръвоизлив, някои отравяния, захарен диабет, патологична бременност, епилепсия, бъбречни и чернодробни заболявания. В такива случаи постепенно настъпва кома.
При някои заболявания може да се окаже действена долекарска помощ. Напр., при понижаване на кръвната захар у диабетици, когато се появи бледост, хладна и лепкава пот, рязка слабост и нерядко загуба на съзнанието, достатъчно е в устата на болния да се влее малко подсладена вода, да му се даде бучка захар или бонбон, и това може за кратко време да го изведе от тежкото състояние.

Сърдечен инфаркт

В острия период сърдечният инфаркт се изявява с пристъпна интензивна болка зад гръдната кост, с чувство на притискане. Нерядко болката се разпространява в областта на лявата лопатка, лявото рамо, лявата ръка, долната челюст или гърлото.
Своевременното приложение на съдоразширяващи средства /напр. нитроглицерин под езика/ може да предотврати развитието на сърдечен инфаркт. Често болковият пристъп преминава след приемането на нитроглицерин, което свидетелствува за възстановяване на сърдечното кръвообращение. Обаче ако болката не премине, а се усилва, трябва по спешност да се извика лекар.

Хипертонична криза

Хипертоничната криза представлява рязко покачване на артериалното налягане в резултат на изостряне на хипертоничната болест.
Настъпването на кризата може да бъде предизвикано от остро нервно пренапрежение, отрицателни емоции, метео- рологични фактори и други причини.
Не рядко кризата се усложнява с остра коронарна недостатъчност и нарушения в кръвооросяването на главния мозък.
При бързо покачване на артериалното налягане болният се оплаква от силно главоболие в тилната, теменната или челната област на главата, което се съпровожда от тежест и повръщане, разстройство на зрението и обща слабост. В такива случаи трябва незабавно да се извика лекар, да се осигури на болния пълно спокойствие на легло, да се приложат по възможност „отвличащи“ средства налагане на синап в областта на тила и кръста и потапяне на краката в съд с топла вода.

Първа помощ при поражение от електрически ток и мълния

Преминаването на електрически ток през организма предизвиква местни и обши нарушения /изгаряне на мястото на входа и изхода на електрическия разряд, внезапна загуба на съзнанието, понижение на телесната температура, спиране на дишането и рязко разстройство на сърдечната дейност/.
За поражението от ток с високо напрежение е характерно състояние на т.н. „мнима смърт“ – бледа кожа, нереагиращи на светлина зеници, неопределящи се пулс и дишане.
Всички пострадали от електротравма задължително се настаняват в болнично заведение. До тогава се дават противоболкови и успокояващи средства, извършва се изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.

Първа помощ при удавяне, задушаване

При тези произшествия в белите дробове практически не постъпва въздух. Такова състояние се нарича асфиксия.
Първата долекарска помощ, независимо от причината на задушаването, е насочена към нейното отстраняване, възстановяване на дишането и сърдечната дейност. При оказване на помощ на давещ се е необходимо към удавника да се подходи отзад, да се хване за косата и през мишниците, да се обърне с лице нагоре и да се извади на брега, без да му се дава възможност да се залови за спасителя.
Оказването на първа помощ започва веднага след изваждането от водата. Ако пострадалият е облечен, то е необходимо той да се освободи от пристягащите го дрехи. След това той се поставя на бедрото на спасителя по такъв начин, че главата да е по-ниско от гръдния кош. След това се почиства устната кухина и глътката от тиня, пясък, водорасли, повърнати материи. С няколко енергични пристягащи движения се отстранява водата от трахеата, бронхите и стомаха. След това пострадалият се слага на гръб и се пристъпва към изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.
При удавяне парализа на дишането настъпва след 4-5 минути, а сърдечната дейност може да се запази до 15 минути. След изваждането от водата пострадалият по възможност трябва да се затопли, като се разтрие с кърпа или сухи дрехи.
При задушаване, предизвикано от външно пристягане на трахеата, е необходимо колкото може по-бързо да се освободи шията, да се сложи пострадалият по-гръб, да се почисти устната кухина и глътката и да се пристъпи към изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.
При затрупване със земя и други предмети и материали се затруднява оттокът на кръвта по вените в горната част на тялото, възниква рязко нарушение на дишането, разкъсват се малките вени по лицето и шията, нарушава се функцията на сърцето, черния дроб и бъбреците, което може да доведе до смърт. След почистване на устната кухина и глътката се провежда изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж.
След извеждане от терминалното състояние се извършва спиране на кръвотечението и обездвижване на счупванията, ако има такива. След това по възможност пострадалият се загрява чрез разтриване със спирт или сухи дрехи. Наложително е бързо транспортиране в медицинско заведение.

Диабет

Диабетът е болест, при която тялото не произвежда достатъчно инсулин. При диабетичен инцидент, болния има понижено съзнание, учестено дишане и пулс, и усещане за болестно състояние. Болния може би носи медицински картон. Ако е в съзнание и може да преглъща, давайте захар под формата от плодов сок, бонбон, или не-диетична безалкохолна напитка. Ако жертвата е в безсъзнание, не давайте каквото и да е през устата и се обадете на бърза помощ.

Остри заболявания в коремната област

Острите заболявания в коремната област са много опасни за живота и много често изискват неотложна операция.
Към тях спадат острият апендицит, пробитата стомашна или дуоденална язва, острият холецистит, стрият панкреатит, заклещената херния и други заболявания.
Обща проява на острите заболявания в коремната област е коремната болка. Тя е постоянна или коликообразна, възниква внезапно или постепенно и нарядко е съпроводена с тежест и повръщане.
Внезапно и бързо развиващите се заболявания в коремната област са много опасни за живота поради възникване на усложнения като пробив на коремен орган, възпаление на коремницата /перитонит/ и кръвотечение.
За всички остри заболявания в коремната област е характерно рязкото влошаване на общото състояние на болния.Крайният изход зависи от времето изминало от началото на болката да оказването на квалифицирана лекарска намеса. Необходимо е незабавно извикване на лекар. До идването му трябва да се създадат условия за максимален покой на болния, на корема да се постави мехур с лед.
Не трябва да се прави промивка на стомаха, нито очистителна клизма, нито да се дава храна и вода на болния. Забранява се даването на обезболяващи средства, тъй като това може да затрудни поставянето на правилна диагноза и да доведе до неправилно лечение.

Мозъчен кръвоизлив

Мозъчният кръвоизлив е твърде опасен за живота. Преди всичко той се наблюдава у възрастни лица, но през последните години нерядко се среща и у млади.
Мозъчният кръвоизлив може да се получи поради разкъсване на мозъчен кръвоносен съд или в резултат на просмукване на кръв при повишено артериално налягане през външно непроменени съдове.
Като правило заболяването се развива твърде бързо. Болният пада, загубва съзнание /оттук и названието „мозъчен удар“/. Често се наблюдават повръщания и изпускане по малка и голяма нужда. Лицето става зачервено, устните посиняват, пулсът – напрегнат и забавен /56 – 68 в минута/. Ако болният е в съзнание често се установява нарушен говор, дишането е шумно, хъркащо. Болният обикновено лежи със затворени очи, полуотворена уста. Ако се повдигне ръка или крак, то те падат като отсечени.
Мозъчен удар може да настъпи и по време на сън. Такъв болен трябва да се постави в леглото, да се разхлабят стягащи дрехи, да се осигури приток на чист въздух. На главата може да се постави мехур с лед или често да се сменяват студени компреси. Наложително е бързо извикване на лекар

Първа помощ при травматични увреждания

Травматичните увреждания /травми/ се причиняват от действие на външни агенти върху организма /механични, химични и биологични/. Травматичните увреди на тялото биват затворени и отвирени. При първите целостта на покривните тъкани – кожа и лигавици – е запазена, а при вторите – нарушена. Всяка травма се придружава от следните признаци: болка, кръвотечение, разрушаване на тъкани, инфекция и нарушение на функцията на увредените тъкани и органи. Контузиите и нараняванията могат да бъдат различно тежки според вида и силата на действуващия външен агент и засягането на различните телесни части в дълбочина и по площ. Изходът от тях зависи до голяма степен от функционалната годност и съпротивителните сили на организма.
Първа помощ при открити наранявания. Раната представлява травматично увреждане, при което е нарушена целостта на покривните тъканите /кожа, лигавици/ и на подлежащите тъкани.Раните биват:
1. Контузни.Те се получават при удар с тъп твърд предмет. Краищата на такава рана са неравни, но не кървят. Мястото около раната има синкав цвят;
2. Разкъсано-контузни. При тях има голямо разкъсване на тъканите. Такива са раните при ухапване от куче, раздиране от остър предмет, убождане от пирон;
3. Порезни. Те се получават при порязване с нож, коса, стъкло. В зависимост от дълбочината на порязването кървенето е различно;
4. Огнестрелни. Те се предизвикват от действие на огнестрелно оръжие;
5. Прободни. Те се причиняват от остри тесни предмети /игла, кол, шило/;
6. Рани от ухапване. Те се предизвикват от ухапване на животни и насекоми. По раната се забелязват следи от ухапването. По правило те са предимно разкъсано-контузни или прободни и много често се инфектират. При оказване на първа помощ при различните видове наранявания трябва да се спазват следните общи правила:
1. Да не се бърка с пръсти в раната при вадене на чужди тела;
2. Преди налагане на превръзката ръцете да се измиват с вода и сапун;
3. Да се използуват чисти /стерилни/ превързочни материали;
4. Ако след превръзката раната се напои с кръв, превръзката не трябва да се сменя, а върху нея се поставя памук и се прави стегната надвръзка. Първата помощ при наранявания включва:
– Обработване на раната;
– Превръзване на раната. Обработката на раната се състои от: промиване с кислородна вода; почистване на кожата около раната с памук, напоен със спирт, йод-бензин или йодна тинктура; върху раната се поставят сулфатиацил и стерилна марля; превръзката се извършва с левкопласт и бинт; при повърхностни или слабо кървящи рани може да се постави анкерпласт, без да се налага поставяне на сулфатиацил или марля, като почистването на полето около раната е задължително; пострадалият веднага се насочва към медицинско заведение.
Превръзката трябва да е плътна, но да не притиска силно превързаната част. За тази цел с лявата ръка се държи краят на бинта, а с дясната – самия бинт. Навиването на бинта се извършва от ляво на дясно, като се започва от по-тънката част на тялото или крайника и се отива към по-дебелата. Ходовете на бинта могат да бъдат кръгови, спирални или кръстосани.


Първа помощ при Асматичен пристъп

ПРИЗНАЦИ
• затруднено дишане;
• кратко и повърхностно вдишване и удължено и свирещо издишване;
• цианоза*;
• кашлица;
• изтощение;
• признаци на шок;
• при по-тежък пристъп може да спре дишането.
* цианоза се нарича посиняването на основата на ноктите, устните, под очите и т.н., което се наблюдава при надостиг на кислород и нарушено периферно кръвообръщение.
Астмата е заболяване на долните дихателни пътища, което причинява затруднения в дишането и може да бъде много опасно. Дихателните пътища на болния стават свръхчувствителни към фактори, които обикновено не причиняват никакви реакции в здравия организъм. Такива са:
простуда; студен въздух; прах; цигарен дим; храна; цветен прашец; силна емоция; физическо натоварване и т.н.

Мускулите около стените на дихателните пътища се стягат и те се стесняват. Бронхиалнта лигавица се подува и започва да произвеждат гъста слуз, която запушва дихателните пътища и прави дишането изключително трудно.
Астмата протича в астматични пристъпи, между които болните се чувстват относително добре. Ако не се третира, постепенно пристъпите зачестяват и състоянието на пострадалия се влошава, като това може да доведе до спиране на дихателната дейност.

Помощ: постави пострадалия да легне с повдигната горна част на тялото (например облегнат на 2-3 възглавници);
• ако пристъпът е тежък, завий го с одеало и разхлаби стегнатите дрехите, колани, връзки;
• ако пострадалият има инхалатор срещу пристъп, помогни му да го използва;
• проверявай периодично дали е в съзнание, дали диша и ако да, колко е пулсът му;
• ако пристъпът е тежък и не отминава след употребата на инхалатора, позвъни на тел. 112!
• ако пострадалия спре да диша, започни незабавно КПР.
Болните от астма обикновено разполагат с лекарство под формата на инхалатор /Ventolin, Salbutamol и т.н./, което скоро след вдишване облекчава забележимо състоянието им.

Предоставени са основни съвети за това как да реагирате при общи телесни наранявания и/или злополуки.
Информацията в никакъв случай не може да замени един курс за обучение за първа долекарска помощ или помощта и съветите на лекар.

Информация от Венцислав Петров и Червен кръст България

Събрал
www.imash-edin-jivot.ml

Единен европейски номер за спешни повиквания
тел. 112

Спешна медицинска помощ
тел. 150

Пожарна и аварийна безопасност
тел. 160

Полиция
тел. 166

Планинска спасителна служба
тел. 02 963 2000, 0888 1470

Гражданска защита
тел. 02 862 60 75